От доста време насам съществува полето на така наречената „популярна психология“. Тя засяга всички човешки проблеми на душевността, с която се занимава и mainstream психологията, но за разлика от нея има тенденцията да дава готови отговори и да „предписва“ рецепти, пренебрегвайки субективността. Една част от тази психология, наречена „популярна“, се занимава доста усърдно с междучовешките отношения. Днес съм решил да пиша по-конкретно за този фрагмент от нея, който се адресира към мъже, които имат проблем с това да свалят жени.
Персоноификацията на тези тенденции намират израз в множество „коучове“ или „треньори“ по свалки, които правят „евенти“ (събития), организират семинари или издават книги. Те са насочени към момчета и мъже, които трудно установяват контакт с противоположния пол или които имат трудност да задържат един човек до себе си. На тези срещи се говори за техники, за упражнения, за теория на свалката, която е обагрена със своя треминология (например „алфа“ мъжки).
При по-продължително четене на такива публикации и на комуникацията във форумите между членовете на такива общества, човек може да си направи извод, че идеите са базирани в голяма степен на наблюдения на сексуалното поведение при животните. Изводите от тези наблюдения са пренесени към отношенията на човешкото същество, пренебрегвайки и съзнаваните и несъзнаваните аспекти от психичното. Според въпросните „треньори“ мъжете и жените са водени от същите биологично зададени инстинкти, от които и животните при избора на партньор и действат едва ли не като компютърна машина, която изчислява плюсове и минуси и отговаря бинарно с „да“ или „не“. По този начин се пренебрегва и когнитивната психология, която изследва съзнанието (животните не използват език, поради което не могат да мислят или да имат съзнание и Аз-концепция) и феномените му като език, памет, мислене, така и психоанализата, която изследва несъзнаваното, изтласкването, завръщането на изтласканото, защитите и принудата към повторение. Накартко казано се орязва всичко същностно и уникално на човешкия субект, за да се създаде опростена теория, която трябва да се научи и транслира в няколко прости технки, за да се постигне успех.
И все пак при зачитането в самите техники изпъква на преден план нещо много централно, около което те винаги се завъртат. То касае идеята, че да бъдеш желан трябва да бъдеш трудно достижим. Нужно е първоначално да покажеш своя интерес към другия, да се опиташ да провокираш желанието му към самия себе си, но след това е нужно да се оттеглиш. Не трябва да задоволяваш исканията на другия – точно обратното трябва да го държиш постоянно във фрустрация. Не трябва да се обаждаш винаги и веднага, когато тя ти звъни по телефона, нито да отговаряш веднага в чата. Не бива да показваш, че си „хлътнал“ – нужно е да бъдеш преследван, за да запазиш желанието й към себе си живо. Според хората, които разбират от тези неща, така покачваш стойността си в очите й.
Тук не можем да не направим аналогия с позицията на хистеричката. Гореописаните „стратегии“ или „игри на желанието“ са нещо присъщо тъкмо за субектите с хистерична структура. Те структурират живота си около това да заемат позицията на обект малко а. Това е термин въведен от Жак Лакан и е пряко свързан с желанието. Според Лакан това е един обект, който всички преследваме през живота си и неговата липса ни провокира постоянно да желаем нови и нови неща, търсейки този изгубен обект в тях. Не е нужно да казваме, че това е обект, който не съществува но към който сме обречени да вървим до края на живота си. Във фантазма това е обект, който може да предостави пълно задоволяване и да елиминира всякаква липса. Това е търсене на едно изгубено тотално наслаждение, свързано с раннодетските фантазии за слятост с майката и с тотално притежание на задоволяващата гърда като частичен обект.
Така обектът малко а е нещо, което желаем но постоянно ни се изплъзва. Точно такава позиция се опитва постоянно да заеме хистерикът и това е свързано с неговия Едип – с неговите интеракции с родителите му, с неговата среща с тяхното желание или отсъствие на желание и с начина, по който са били посрещнати зараждащите се в него генитални нагони от тригодишна възраст нататък.
Това, което се явява проблематично в едно такова функциониране е тоталното загърбване на собственото желание. Фиксацията в желанието на другия, което трябва постоянно да бъде провокирано и поддържано към себе-то не оставя никакво място да се появи субектът със свое собствено желание. В първия случай човек заема позиция на обект, във втория на субект. Казано на езика на Фройд, в първия случай имаме задоволяване през пасивния нарцисизъм, във втория достигаме гениталността. Тъй като нарцисизмът е нещо сладко обикновено нищо от това не се разпознава като проблем. Чак когато се случи нещо в реалността, което да разклати привидно закрепения баланс се стига до невротичното страдание.
Психоанализата 