Психоанализата

Sigmund Freud Portrait 1926 Founder Of Psychoanalysis
Зигмунд Фройд

Психоанализата е психотерапевтичен метод с повече от стогодишна история. Тя е създадена от Зигмунд Фройд и по-късно доразвита от негови последователи. Психоанализата се базира на две основни идеи. Първата идея е, че невротичните симптоми като страхове, натрапливости, телесни оплаквания без органична причина не са нещо случайно. Те се появяват в точно определено време, в точно определен контекст и имат своя вътрешна логика.

Втората идея е тази за несъзнаваните психични процеси, а именно, че има моменти от нашия минал опит, за които не знаем и срещу които се защитаваме. Именно в тези вътрешни конфликти се състои причината за невротичното страдание, но ние постоянно се опитваме да избегнем познанието за тях. Следователно анализата терапевтира като създава предпоставки пациентът да осъзнае всичко онова, срещу което се съпротивлява.

Основното, около което се базира психоаналитичната практика е дискурсът на пациента и едно много специфично слушане от страна на аналитика. Това слушане е именно с цел разкриване на несъзнаваните съдържания и смисли, с които е свързано страданието му.

Друг важен момент в психоаналитичната практика е преносът. С този термин се обозначава явлението, при което в актуалната аналитична ситуация и връзка с аналитика се реактивират изтласканите несъзнавани конфликти. Доколкото това може да бъде пречка пред терапевтичния процес, преносът се явява също и най-мощното терапевтично оръжие. Той позволява да се интерпретира и преработи несъзнаваното.

Погрешно е схващането, че психоанализата е само и единствено интерпретативна дейност. Тя включва в себе си и моменти, в които се налага да пуснем нещо старо, за да се открие пространство за нещо ново и различно, моменти на траур по нещо изгубено или пък на отказ от определени позиции, които сме свикнали да заемаме. Във всеки случай, когато е изведена успешно до своя край тя носи трайни терпевтични ефекти, както по отношение на симптоматиката, така и по отношение на цялостното функциониране.

Психоаналитичната психотерапия се различава от класическата психоанализа по отношение на рамката. Докато класическата анализа включва посещения от три до пет пъти седмично и сеансът се провежда като пациентът лежи на кушетка, а аналитикът се намира зад него, при психоаналитичната психотерапия интензивността е по-слаба. Срещите са от един до три пъти седмично и сеансите се провеждат лице в лице. Психоаналитичната психотерапия е ефективна по отношение на невротични проблематики като тревожност, натрапливи мисли и действия, психосоматични симптоми, без да има претенцията за дълбочината и цялостното личностово преструктуриране на класическата анализа.