За студентите и психологията

4647211575_0c74681cd0_bЗа пореден път психологията е най-желаната специалност сред кандидат-студентите. Това явление провокира амбивалентни реакции – от една страна хората, които одобряват това подчертават нуждата от специалисти психолози, които да работят с проблемните деца в училище или да помагат на средния човек да се справя със стреса на ежеденвието. Други говорят за пренасищане с психолози и съответно произвеждане на висшисти-безработни. Трети мислят психологията за „теория на общия лаф“ и начин да получиш диплома без да полагаш много усилия.

Независимо от нагласите на околните е интересно да се изследва какво мотивира толкова много млади хора да учат точно тази специалност. Изборът на подобна бакалавърска или магистърска програма никога не е случаен. Живеем в условия на пазарна икономика, като същевременно доминиращият дискурс в обществото ни е да консумираш, да потребяваш все повече и повече – много над реалната нужда,  да се наслаждаваш тук и сега. От тази гледна точка масовият избор на специалност като психологията, която в много редки случаи обещава високо възнаграждение не се подчинява на законите на логиката. Но когато мислим за социалните феномени психоаналитично ние отиваме отвъд логическите аргументации, характерни за съзнателното мислене и търсим обясненията в несъзнаваните мотивации.

Моето мнение е, че психологията като специалност е примамлива за младите хора преди всичко поради особеностите на възрастовия етап, в който се намират. Този етап съвпада с края на юношеството. Както знаем в психичното си развитие човек преминава през различни етапи или стадий на развитие, като за всеки от тях са характерни конфликти, страхове, преодоляване на трудности, изоставяне на стари позиции в полза на нови и т.н. В периода от около седмата-осмата година до пубертета е налице затишие, след което през юношеството, с началото на пубертета се реактивират наново всички минали проблеми, които настояват за своето категорично разрешаване. Това е причината този период от живота да е толкова проблемно натоварен. От там произтичат много страдания, много търсения и много въпроси, които настояват за отговори. И доста често се заражда идеята, че ако човек се обърне към психологията, ако чете книги на такава тематика или я изучава в университета, то той би могъл сам да си помогне, би намерил отговорите, които търси.

Това, обаче е една илюзорна идея. Ученето на различни психологични теории в университета е много далеч от процеса на лична психотерапия, независимо дали говорим за психоаналитичната парадигма или за някоя друга. Придобиването на теоретично познание е това, което университетът предлага, а то не е начинът да се разрешат личните проблеми. Но тук е налице един пренос. Френският аналитик Лакан го дефинира като „субекта, за който се предполага, че знае“. Това означава, че страдащият субект има усещането, че някде е налице едно познание за проблема му, познание което му убягва. И тъкмо това го подтиква да потърси психоаналитик – той предполага, че аналитикът му знае нещо за неговия проблем. Но реалността е таква, че познанието е в самия страдащ, но това е познание, което е изтласкано. Субектът, за който се предполага, че знае е една илюзия, която обаче е необходима, за да започне психоаналитична работа.

Според мен тъкмо такава проекция е налице при много хора, записващи да учат психология, но те предполагат познанието не в своя аналитик, а в учебниците по психология и понякога като допълнение – книгите за самопомощ. Това само по себе си е и вид защита, защото е избгяване на възможността за реална терпевтична работа. Дори някой все пак да прочете нещо, в което да се разпознае или дори да „намери“ своя собствен несъзнаван конфликт във Фройдовите трудове това не би произвело терапевтичен ефект. Както още в зората на психоанализата Фройд открива – не е достатъчно просто да се съобщава несъзнаваното и да се възприема интелектуално, за да се произведе терапевтичен ефект. Нужно е – в отношението аналитик-анализант –  да се случи така наречената преносна невроза, която да замести оригиналната и в този контекст да се разбере и преработи нещо от миналото. А това е много далечно от следването на психология в университет.

2 thoughts on “За студентите и психологията

  1. Не съм съгласна с коментара ви. Точно защото проблемите ни са субективни, търсим и НАМИРАМЕ в психологията разрешаването на онова, което е самородно личното.

    Like

    • Проблемите ни отиват отвъд онова, което привидно знаем за тях. Обикновено тази част, за която си даваме сметка е просто маскировка на несъзнавани конфликти, свързани с миналото ни. От тази гледна точка търсенето на отговори и решения в теорията или в книгите би могло само да “закърпи” временно нещата, козметично да ги прикрие. Но за категоричното справяне с тях се изисква една по-дълбока работа, която човек не може да извърши самостоятелно.

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s