Казармата и въпросът за инициацията

Напоследък в обществото и040804-F-0365G-003зплува въпросът дали имаме нужда от връщане на наборната военна служба. Това не е политически блог и нямам за цел да подкрепям идеите на някоя политическа партия, а по-скоро да изследвам контекста, в който се появява това търсене. Какво кара част от хората да желаят завръщането на казармата и какво всъщност целят да запълнят по този начин?

Защитниците на тази идея твърдят, че казармата ни е нужна поради липсата на дисциплина и идеали в младите хора. Според тях службата отделя момчетата от закрилата и свръхпротекцията на родителите им, въпитава в тях ценности и идеали. Така на казармата се придава една функция в повече от това просто да служиш на родината – а именно възпитателна, структурираща функция. Това е традиционната роля на Бащата. Да се възпитават младите в ценности, да се предава културата, да се налгат забрани и ограничения.

Въпреки това исторически погледнато наборната служба не е замислена като възпитателно средство. Тя датира още от началото на XIX век и изначално е имала за цел лесното набиране на голям брой войници. Друг е въпросът за качеството на тези войници като такива. Наскоро имах възможността да карам стаж в центъра на Военномедицинска акадаемия, който се занимава с психологическа оценка на кандидати за кадрова служба. Личното ми мнение е, че по-малката на брой но професионална армия е по-ефективна от по-голямата на брой наборна такава. Един професионален войник, за да стане такъв преминава през „ситото“ на физически и психичски тестове. Той носи своя вътрешна мотивация да е войник, най-често поради идентификации с външни за него неща или хора. Но това, което е важно в случая е тъкмо наличието на желание. Докато при една наборна армия липсва и „ситото“ липсва и вътрешното желание.

Но все пак, абстрахирайки се от идеята за това коя армия е по-ефективната, ние оставаме с въпроса за допълнителната функция. Тук се поражда и един друг въпрос. Дали и до колко на осемнадесет-деветнадесет годишна възраст личността вече е изградена и дали би била податлива на някакво подобно възпитателно влияние. Психонализата отдава най-голямо значение на първите години от живота. Въпреки, че съществуват различни периодизации и дефиниции за статдии или позиции можем кондензирано да кажем следното:

  1. Всичко по-важно за структурирането на личността се случва в периода до 6-7 година със залеза на Едиповия комплекс.
  2. По време на юношеството всички конфликти и проблеми от предходните стадии на развитие се реактивират и тъсят категорично разрешаване.

Възрастта, на която се започва наборна военна служба съвпада с края на периода на юношеството. Това означава, че от една страна личността е в голяма степен изградена и стабилно установена. Но от друга при подходящи обстоятелства казармата би могла да изиграе положителна роля в различни аспекти.

Обръщането към казармения ред и строй отразява залеза на бащината функция в обществото ни. Все повече се усеща липсата на авторитета, на някакви общи идеали, норми, правила. Идеите за либерализация на възпитанието, за борба с авторитаризма и с всичко „подтисническо“ в един момент довеждат до другата крайност – на липса на граници, на липса на правила, норми, идеали и забрани. Това е преминаване от една крайност в друга и води до не по-малко проблеми на ниво социум и на ниво индивид. Това кара хората да търсят някакви съвременни форми на инициация, което означава преход към света на възрастния.

Мислено аналитично, бащиният авторитет е нужен, за да сепарира детето от майката. Той се намесва със своите правила, забранявайки инцеста и отцеубийството. Той се намесва и като желание на майката, различно от детето. Бащата препредава културата, нормите, идеалите, традициите. Всичко това позволява да се регулират и пренасочат нагонните пориви, които са сексуални и агресивни. Това ще позволи на детето да се отдели от майка си, да има свое собствено семейство, ще му позволи и да сублимира по посока на нещо градивно и възвишено. Когато това се случва ние имаме нормално невротично функциониране. В противен случай се остава в перверзията или още по-лошо  – в психозата. Това означава или едно социопатно функциониране, при което не се зачита никакъв авторитет или тотално сливане и разпад на Аз-а.

Може ли казарамата да инжектира тази липсваща бащина функция? Според мен това зависи изцяло от формата и същността и. За да може да послужи за инициация, тя самата би трябвало да е изградена на базата на същите норми и идеали. Отношенията вътре в нея между служещите и командирите трябва да са белязани и регулирани от едно взаимно и общо за всички спазване на правилата. Защото няма как да възпитаваш в правила, които ти сам не спазваш. Тъкмо върховенството на закона или на някакъв военен код може да придаде такава функция на казармата.

Но казармата, в която липсва редът, в която се случва тормоз и извращения не е по-различна от един авторитарен всесилен родител. Тъкмо за такива родители понякога разказват психотичните пациенти. Това са едни ужасяващи фигури, чието наслаждение не е регулирано от нищо над тях и които изграждат в детето си усещането че имат пълни права над него. Тогава това би бил поредния провал на бащината функция и не би бил нещо, което възпитава, а нещо което разболява.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s