Тревожност и тревожни разстройства

Worry Angst Fear Anguish Anxiety ApprehensionТревожността е от онези състояния, за които днес се казва, че са „модерни“ и че са достигнали епидемични количества. Според статистиката всеки четвърти човек в някакъв период от живота си страда от тревожно или депресивно разстройство. Някои отдават това на стреса, на съвременния забързан начин на живот, на липсата на сигурност, но аз мисля, че трябва по-задълбочено изследване, за да се достигне до разбиране за причините във всеки конкретен случай.

Тревожността има много различни проявления. Тя се изразява във всеки един от четирите аспекта на съзнателния живот – мислене, емоции, поведение и телесни симптоми.

На нивото на мисленето обикновено се свързва с катастрофални представи, преувеличени страхове (въпреки, че никой не може да даде точна дефиниция кой страх е преувеличен и кой не), в мисловно предъвкване или страхово очакване.

На емоционално ниво преживяването на тревога може да е слабо и постоянно или кратко но силно интензивно.

На ниво поведение тревожността обикновено се изразява с избягване на определени ситуации, свръхангажиране с това, което ни притеснява, проверяване на едно и също нещо отново и отново и т.н.

В телесно отношение тревожността съдържа богата палитра от телесни реакции като сърцебиене, изпотяване, чувство на задух, гадене, свиване в корема, виене на свят. Когато тези симптоми не са разпознати като следствие на емоционално преживяване, те могат да доведат до страх от това, че се касае за телесно заболяване. Обикновено в такива случаи след редица медицински изследвания се оказва, че липсва органична причина.

Днес съществуват различни гледни точки относно причините за тревожността и съответно идеи за това как би трябвало да се лекува. Биологичният модел, например който предпоминира в съвременната психиатрия отдава тревожните разстройства на биохимичен дисбаланс в мозъка и се стреми да лекува симптомите чрез медикаменти, които му влияят. Това, обаче не дава трайно решение, защото подлежащите причини, които са психични, а не физиологични, не биват засегнати.

В областта на психотерапията съществуват множество различни възгледи за това какво провокира едно тревожно разстройство и как трябва да се подходи към него. Тук аз ще разгледам психоаналитичния подход. Психоанализата приема, че в основата на невротичните проблематики, каквато най-често е тревожността, стоят процесите на изтласкване и завръщане на изтласканото. Изтлаксването е централен защитен механизъм при неврозата. Той прави така, че травматични болезнени аспекти от живота ни биват изведени от съзнанието и става несъзнавани, като вече нямаме достъп до тях. Изтласкването касае преди всичко ранните ни преживявания, взаимоотношенията ни с първите значими за нас фигури – най-често майката и бащата. То се активира спрямо преживяване на вътрешни конфликти, свързани с любов, омраза, ревност и желания, които са забранени.

Когато изтласкаме някаква болезнена представа, афектът свързан с нея не се изтласква, но има способността да се измести спрямо други представи, по-отдалечени но асоциативно свързани с оригиналната. Затова хората с тревожни разстройства разбират, че тревогата е преувеличена, но въпреки това и остават подвластни. Онова, за което те се страхуват не е истинският обект на страх. То е само маска на изтласканото.

Друг аспект на изтласкването е, че то позволява афектите да се трансформират. Например една агресивна тенденция първо ще се „откачи“ от значим друг към когото е била насочена, а след това сама по себе си ще се транформира в тревожност по отношение на същия този значим друг. Това има своята логика и от биологична гледна точка, тъй като биохимичните процеси, съспътстващи афектите в голяма степен си приличат. Например и при агресивните, гневни преживявания и при преживяванията на страх и тревожност се активира механизмът за „борба-бягство“.

Всички тези изметсвания и транформации могат да ни накарат да си мислим, че несъзнаваното е прикрило себе си до неузнаваемост. Но всъщност те ни дават винаги отправни точки, от които да тръгнем, за да можем да го дешифрираме. Психоаналитичната техника е изградена тъкмо около това дешифриране на симптома и има за цел да се разбере какво стои зад него и какво всъщност се случва наистина в живота на пациента. От там нататък, той има възможността да изгради някакво решение, което е винаги индивидуално и уникално.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s