Принос към теорията за психогенезиза на маниакално-депресивните състояния

Melanie_Klein_1952
Мелани Клайн

“В предишни свои публикации описвам определена фаза на садизма, която достига своя зенит през първата година от живота. Всички деца минават през тази фаза. Още в първите няколко месеца от съществуването си бебето изпитва садистични желания към майката, не само към гърдата, но и към цялото й тяло – иска да проникне във вътрешността й, да извади съдържанието й, да я унищожи с всички средства, предоставени от садистичните импулси.

Развитието на детето се ръководи от процесите на интроекция и проекция. От самото начало Азът интроецира, за да усвоява добри и лоши обекти, чийто единствен прототип е майчината гърда. Гърдата представлява добър обект, когато детето я получава, и лош, когато му се изплъзва. Обектите стават лоши не просто защото фрустрират желанията му, но и защото детето проектира собствената си агресия върху тях. То възприема някои обекти като наистина заплашителни и опасни – те са за него преследвачи, които искат да го изкормят, разчленят, разкъсат, отровят – с две думи, да го унищожат с всички средства, предоставени им от садистичните импулси. Тези образи, които представляват изкривена, фантазна картина на реалните обекти, се настаняват не само във външния свят, но и в самия Аз по принципа на инкорпорирането. Ето защо съвсем малки деца преживяват страхови ситуации (и реагират, като си изграждат защитни механизми), изпълнени със съдържание, подобно на това, характерно за психозите при възрастни.”