Аутизъм: изгубени в огледалото?

autism(превод от английски)

Статията е публикувана на 28-ми януари 2015-та година в MedCrave Journal of psychology and clinical psychiatry

Въведение

Тази статия беше провокирана в следствие на времето, което прекарах, работейки в център за ранна интервенция за аутистични деца в предучилищна възраст. По време на моята работа в центъра забелязах особения интерес, който някои от тези деца имаха към своя огледален образ. Този интерес изглеждаше почти като фиксация, придружена от смесица от едновременно фрустрация и блаженство, показващи може би липса на контрол над огледалния образ и подобно на мита за Нарцис, заклещаване в тяхното собствено огледално идеално Аз.  Въпросът, който произлиза от това наблюдение запитва дали аутизмът може или не може да бъде приписан на провал в Стадия на огледалото? Стадият на огледалото, както е дефиниран и от Лакан и от Франсоаз Долто е един от най-важните етапи в развитието на субективността.  В този стадий детето се идентифицира със собствения огледален образ, период, който се случва от около шестия до осемнадесетия месец. За Лакан този акт маркира първичното разпознаване на себе си като „Аз“ като въображаемо цяло същество, отделно от майката, където майката е първият Друг. То е необходима предпоставка за влизане в символния ред и приемане на езика. Преди този стадий, тялото на детето е в аутистично състояние, то е фрагментирано тяло с примитивно рудиментарно Его, където е на лице слабо разграничаване между себе си и майката. Целта на Стадия на огледалото е да рефлектира на детето въображаем цял Аз, очертан с ясна разграниченост от майката, позволяващ развитието на Егото и чувството за „Аз“ или „мен“…

Алисън Бари, психоаналитичен психотерапевт

 

Тук можете да прочетете цялата статия на английски.